политика

Въведение

Поредицата от протести в последно време в България ясно показват, че хората не са особено щастливи с демократично избраните си представители. Още от самото начало на “прехода” на избори масово се гласува за хора, обещаващи промяна, морал, законност. В последствие обаче се оказва, че избраните политици преследват главно личния си интерес и по-рядко този на своите избиратели. В резултат голям процент от гражданите се отдръпват от политическия живот и не гласуват, тъй като не намират достоен представител. Един от сериозните доводи срещу исканата оставка на кабинета Орешарски и насрочване на нови парламентарни избори е именно, че новите избори не биха произвели нищо качествено по-различно.

Повечето от нашите съграждани може би ще се съгласят, че действащата система на управление на държавата не функционира добре. Странното тук за мен е в това, че основно проблемът се търси в хората влизащи в управлението, а не в самата система. Мисля, че по-добрият подход е обратния – не да търсим правилните политици, пък после да ги оставим да работят в порочни условия, а да променим системата така, че да дава добри резултати независимо от моралните качества на политиците.

Почти веднага след сформирането на 42-то Обикновено народно събрание възникна въпросът: могат ли избирателите да коригират решенията на властта. Оказва се, че могат. За съжаление обаче трудно и на висока цена – на нестихващите протести, парламентът отговоря със съвсем скромна промяна в търсената посока. Загубите за обществото са значителни: хиляди и десетки хиляди граждани всеки ден губят част от времето и енергията си, значително се засилва полицейското присъствие, ежедневно се блокира центърът на София, провеждат се платени контрапротести и митинги, пролята е невинна кръв.

Промяната в системата на управление би следвало в такъв случай да даде възможност на гражданите да контролират решенията на парламента своевременно и на по ниска за обществото цена. За целта би следвало да се установи една нова гражданска институция с правомощия над парламента. Тази идея на пръв поглед звучи като ерес: при манипулиран подбор на гражданите, контролиращи парламента, лесно ще се стигне до нова автократична и тоталитарна власт. Ако пък проведем демократични избори за контролиращи граждани, тогава как да намерим достойни и морални хора, след като не ги откриваме на другите избори?

Демокрацията ни дава още една възможност – освен чрез избори, гражданите може да влизат в управлението и случайно – чрез жребий или лотария. В днешно време тази практика е възприета при избора на съдебни заседатели в англосаксонските съдебни системи. В миналото жребият е бил важен инструмент в управлението на първата демокрация – Атина, а по-късно в средновековните италиански държави Венеция и Флоренция. [1]

По въпросите на демокрацията Аристотел казва: „Счита се за демократично, когато публичните длъжности се разпределят чрез жребий; и за олигархично, когато се запълват с избори.” [1] Философът е имал щастието да живее в Древна Гърция – земя на множество градове-държави – всяка със самобитна система за управление. Именно доброто познаване на много уникални демокрации му е дала възможност да достигне до горния извод. В днешно време за съжаление човек трудно може сам да преоткрие думите му, тъй като съвременните държави, претендиращи за демократичност, използват изключително инструментариума на изборите.

В съвременната политическа философия случайният избор на представители в държавното управление е широко застъпен. David Miller пише в своята книга Political Philosophy: A Very Short Introduction [2]:

Ние (като общество) имаме нужда да изградим форми на гражданско участие на местно ниво или избирайки членове на обществото на случаен принцип, за да заседават на събрания като гражданско жури или съвет така, че всеки да усети вкуса на активното гражданство. Опитът, придобит по този начин, повишава основно компетентността на хората и ги подтиква към продължителен интерес в политическия живот. Демокрацията, както отриваме, не е въпрос на всичко или нищо, а продължителна борба да се даде на народа, в своята цялост, висша власт над държавните дела.

Ernest Callenbach и Michael Phillips предлагат случайна селекция за Камарата на представителите в САЩ в своята книга A Citizen Legislature. [1]

Предложение за избиране на представителите в горната камера на парламента чрез случайна селекция (жребий) е предложено от Anthony Barnett и Peter Carty пред Кралската комисия за реформа на британската Камара на лордовете. Предложението им е публикувано: The Athenian Option: Radical Reform for the House of Lords. [1]

Предложение за осъществяване на граждански контрол над парламента от случайни граждани, определени чрез жребий

Предложението ми е към Народното събрание да се създаде нова горна камера по подобие на Парламента на Обединеното кралство. Досегашното устройство на Народното събрание би следвало да се запази под формата на долна камера. Горната камера би била една изцяло и принципно нова институция, в която да заседават случайно избрани граждани чрез жребий между всички отговарящи на определени широки изисквания граждани. Доста страни по света в последно време изоставят модела на двукамерен парламент. Наистина, ако представителите в двете камери се избират по сходен начин – чрез избори, принципната разлика между тях отсъства. Но когато подборът на представителите се извършва по два качествено различни принципа – избори за долната и жребий за горната, смятам че двукамерният парламент е едно полезно и съвсем логично решение.

При условие на случайно разпределение на местата в горната камера би се получила една картина на обществото в умален размер като с голяма убеденост можем да твърдим, че тя ще бъде с верни пропорции. И ако балансът на всички частни интереси в нашето общество ни дава обществения интерес, то можем да твърдим, че балансът на интересите в така създаденото „умалено” общество ще се запази в голяма степен същия. Бихме могли да създадем институция, чиито естествен интерес е обществения.

Предлагам следните взаимоотношения между камерите: долната камера, съставена както досега от избрани на парламентарни избори народни представители, гласува и приема решения, които в последствие се обсъждат и одобряват или отхвърлят в горната камера. Това би дало възможност на обикновения гражданин да въздейства на законодателната власт в посока от горе на долу, а не както досега от долу на горе, което, както наблюдаваме при сегашната система, е почти неосъществимо.

Характеристики на горната камера на случайно избраните народни представители

В горната камера би следвало да заседават поне 1000 случайно избрани чрез жребий български граждани с достатъчно къс мандат така, че да се даде възможност на всеки да се откъсне за кратко от своите служебни и семейни задължения в името на едно по-справедливо държавно управление. Примерно: мандат от две седмици до три месеца (в рамките на нормално откъсване поради отпуск или болест). Работодателят би следвало да е задължен да позволи едно такова отсъствие като неплатен отпуск и в последствие да няма право да съкращава работника си поне една година, подобно на отпуска при бременност и раждане.

Жребий за съставяне на горната камера може да се провежда примерно всекидневно или веднъж в седмицата. Смятам, че ще бъде по-добре след всяка лотария да се сменят само част от представителите, а не всички наведнъж както е при сегашната изборна система. Това би способствало за поддържането на известна приемственост в работата на горната камера.

Примерни условия за участие в жребий за заемане на място в горната камера:

българско гражданство
навършено пълнолетие
подадена декларация за участие (това означава, че участват само желаещи). Възможно е и принудително участие – тогава жребият ще е между почти 100% от гражданите, но възникват етичните въпроси относно принудата, както и понижената мотивация на принудените участници. Лично аз предпочитам доброволния и добре заплатен вариант.
покрито определено ниво на образование – като абсолютен минимум кандидатите трябва да могат да четат и пишат. Смятам, че за начало може да се започне с минимум основно или средно образование като за в бъдеще може да се изисква единствено покриване на кратък и достъпен курс, завършващ с писмен изпит под формата на затворен тест. Решението би следвало да се вземе чрез референдум. Моето предпочитание е за средно образование като минимум. Това са над 60% от населението на България. Останалите все още ще имат възможност за избор на представители в долната камера, а могат и да си повишат образованието, за да отговорят на условието за участие в жребия за горната камера.

Всеки гражданин би имал право на максимум две участия в горната камера, разделени от поне 10 години. След приключване на мандат на друг изборен държавен пост (президент, депутат, министър, кмет на голям град) поне 5 години без право на участие в жребия.

Заплащане на народните представители в горната камера:

Не по-малко от заплащането на депутатите в долната камера (настоящия парламент) и дори по-високо, ако е необходимо да се мотивират гражданите за доброволно участие така, че поне 1/2 от гласоподавателите да подадат декларация за участие в жребия.

Често задавани въпроси

1. Възможно ли е по случайност жребият за горната камера да доведе до мнозинство на хора с противообществени намерения, малцинствени групи или хора с елементарна култура, които в последствие да получат шанс за разправа с мнозинството?

На практика не! Теоретично едно такова събитие е възможно, но според „Законът за големите числа” от „Теория на вероятностите” шансът за това е нищожен. Може да се изчисли, че за група, която съставлява по-малко от 40% от населението, вероятността тя да сформира мнозинство в група от 500 случайно избрани човека е по-малка от 3 към милион. Когато говорим за групи, представляващи далеч по-малко от 40%, с голяма достоверност можем да твърдим, че е невъзможно те да сформират мнозинство. [3]

Нека обаче си представим, че е настъпила тази почти невъзможна ситуация и в горната камера едно иначе скромно малцинство получи мнозинство. Това малцинство ще трябва да отсява решенията на долната камера и да определя кое е добро за обществото и кое не. Ако допусне едно лошо решение, то не бива да се забравя, че към днешна дата такова решение, така или иначе, няма кой да го спре. Всъщност, ако долната камера от избрани народни представители предлага само добри решения, то горната камера от случайни народни представители не би могла да одобри нищо лошо – от нея не би произлязла нито полза, нито вреда. Може би най-голямата поразия, която би могло да постигне едно злонамерено случайно мнозинство в така предложената система, би било блокирането на работата на долната камера. От това безнадеждно положение обаче естествено се излиза при края на мандата на горната камера, който според моето предложение е изключително къс – примерно две седмици. Тогава от долната камера отново биха могли да предложат своите решения и горната камера в нов състав да ги разгледа и да се произнесе.

2. Защо е необходим къс мандат на случайно избраните представители в горната камера?

За да може всеки да се откъсне от нормалното си ежедневие за кратък срок и после нормално да се върне към обичайните си задължения. Ако мандатът е примерно една година, това би било достатъчно да откаже от участие в обществените дела една внушителна група хора. За студентите това би било една изгубена година, за семейния бизнес по всяка вероятност ще бъде края. Много хора просто не биха поели такъв риск и биха предпочели сегашното „удобно” положение – да се оставят държавните дела изцяло в ръцете на професионалисти, което обаче ни отдалечава от дълбокия смисъл на понятието демокрация – власт на народа, власт на всички.

Късият мандат има и още едно достойнство, което не е за пренебрегване – хората, разполагащи с голяма власт, са изложени на голям корупционен натиск. Когато се разпредели властта между повече хора и те работят под това голямо натоварване значително по-кратко време, може да се очаква, че много повече хора ще издържат и няма да се подадат на корупция.

Дори и най-добронамереният избран народен представител по време на дългия си четири годишен престой във властовите структури на държавата се откъсва от естествената среда на своите избиратели и се приобщава към новите колеги от политическия елит. Така, обвързвайки се към една тясна група със свои специфични нужди и цели, народният представител започва все повече да защитава интересите на новата си среда – елита, отколкото на своите избраници. На всички са ни известни многобройни случаи, когато отявлени врагове на политическата сцена, при частна среща се държат приятелски и дружелюбно и с удоволствие обръщат по няколко питиета заедно. Напълно нормално поведение за колеги, макар и неприемливо за техните избиратели.

3. Защо случайно избраните народни представители в горната камера да получават заплати? Не може ли тези заплати да са символични, за да не се натоварва и без друго недостигащия държавен бюджет?

Редно е случайно избраните народни представители да получават заплата така, че да се компенсира времето, което отделят за държавните дела. Наистина, съвсем малко хора биха могли да се откъснат от работата си безвъзмездно за обществено полезен труд. Човек първо има дълг към своето семейство и едва след това към обществото. Кой би оставил децата си гладни, за да се занимава със законодателство? Заплатата на случайно избраните депутати не само, че трябва количествено да отговаря на положения от тях труд, но и трябва да е в достатъчно голям размер така, че да се мотивират достатъчен брой граждани да участват доброволно. Една скромна заплата би задоволила само най-зле платените слоеве от обществото, докато една добра заплата би мотивирала почти всеки. Смятам, че по-ниска заплата от тази на избраните народните представители от долната камера би била неприемлива.

4. Няма ли да се натовари прекалено бюджета от една институция с толкова много членове?

Държавният бюджет се пълни най-вече от нашите данъци и такси. Ние го създаваме. Доколкото е възможно всеки да участва поне веднъж в рамките на живота си в горната камера на случайно избраните представители, нашите пари биха се разпределили по равно между всички. В този смисъл размерът на заплащането на труда не би бил особен проблем, понеже средствата веднъж се взимат от хората, а после им се връщат.

На пръв поглед най-евтината за обществото система на държавно управление изглежда, че е абсолютната монархия – няма избори, няма жребий, монархът назначава и уволнява съветници по свое усмотрение. На практика обаче се оказва, че такава проста система е доста по-скъпа за обществото и задържа неговото развитие. Една система на управление като демокрацията, в която всички имат равни политически права и активно участват в държавното управление (не само чрез избори на представители, а и пряко) струва по-скъпо на обществото като поддръжка, но е несравнимо по-ефективна.

5. Защо в горната камера да има поне 1000 случайно избрани народни представителя, а не по-малко?

Ако от една голяма група от хора, каквато е българският народ, се изтегли посредством жребий по-малка група от хора, то при условие, че малката група е над определен минимум, тя би била представителна за цялата по-голяма група. Принципът е подобен на този при социологическите проучвания, благодарение на които резултатите от изборите с висока точност стават ясни веднага след приключване на изборния ден, но много преди да се преброят всички бюлетини.

При численост на горната камера значително по-малка от 1000 народни представители ще се получат сериозни изкривявания на естествените пропорции в обществото.

В допълнение при къс мандат и достатъчно голяма численост на горната камера на случайно избираните депутати може да се получи така, че всеки български гражданин да има не само реален шанс за едно участие в горната камера в рамките на своя живот, но и на практика всеки да участва поне веднъж. Така значително бихме се доближили до идеала на демокрацията – всички заедно да обсъждаме и решаваме всеки един въпрос.

6. Защо случайно избраните народни представители да са в горната камера, а не в долната?

Долната камера (сегашното Народно събрание) представлява управляващия елит. Докато горната камера, съставена чрез жребий между българските граждани, е едно умалено копие на народа. Смятам, че е по-правилно народът като суверен да бъде поставен в най-висше положение в структурата за управление на държавата. Обратното би означавало да се даде възможност на олигархията да блокира всеки един опит от страна на народа за по-справедливо разпределение на националните ресурси, посредством корумпиране на избраните народни представители.

7. Не може ли всички народни избраници да са в една камера, независимо дали са избрани чрез избори или жребий?

Едно събрание на народни представители избрани чрез жребий носи характеристиките на цялото общество, но в умален размер. Ако към това събрание се включи група депутати, избрани по друг начин (примерно избори), ще се изкривят значително характеристиките на събранието. На пример отношението жени / мъже при онези, които са избрани с жребий, ще бъде почти 50:50. В същото време след избори почти задължително мъжете имат силен превес, а жените са в малцинство. При събиране на всички народни представители в една камера би се получил постоянен превес на мъжете. По същия начин би се изкривило и отношението бедни / богати – богатите, макар и едно скромно малцинство, биха добили по-голяма тежест.

Струва ми се, че случайно избраните народни представители при един много кратък мандат и голяма численост на събранието (повече от 500 или 1000 човека) са практически имунизирани от към корупция. Добавим ли обаче примерно 20 (или дори 120) случайно избрани народни представители в така действащото Народно събрание, те биха били крайно недостатъчни, за да представляват пропорционално народа. Освен, че няма да са представителни, те биха били и доста по-податливи на корупционен натиск. За да премине едно решение в частна полза, но във вреда на обществото, може да са необходими освен твърдите и ясни партийни гласове още само 10 от случайните. Можем само да си представим на какви изкушения (а и заплахи) ще бъдат подложени тези хора. Съвсем различна е картината при двукамерен парламент с разделение на избраните и случайните народни представители. Тогава същият този натиск ще се разпредели върху много по-голям брой депутати. Ако имаме ресурс от 1 милион лева и ги инвестираме, за да повлияем на 10 народни представителя, които естествено не ни достигат, то на всеки ще се паднат по 100 000 лв. Ако ги разпределим обаче между 500 случайно избрани (необходими за мнозинство в горна камера от 1000 души), ще се паднат по 2000 лв на човек. Самата сума би имала многократно по-малка мотивираща сила, а и организацията за тайното разпределение на парите би била много по-трудна за изграждане.

8. Какво би се случило, ако процесът по теглене на народни представители чрез жребий се фалшифицира и се добие мнозинство от престъпна група?

При 1000 случайно избрани народни представителя за сформиране на мнозинство са необходими 501 гласа. При мандатност от 2 седмици и при положение, че всеки може да бъде избран веднъж в рамките на 10 години и при 52 седмици в календарната година, за да се поддържа това престъпно мнозинство една цяла година са необходими 13 206 зависими човека. При избори за законодателна власт веднъж на 4 години е необходимо да се осигурят всичко на всичко 121 зависими човека. При това ефектът от фалшифицирането на изборите може да трае цели 4 години! Дори мерки да не се вземат срещу нагласянето на резултатите от жребия, условията за къс мандат, голяма численост и право на участие за всеки по един или два пъти в рамките на живота биха били огромно затруднение за онези, решени да се сдобият с нечестен контрол върху така предложената горна камера на Народното събрание. А провеждането на честен и справедлив жребий е многократно по-лесно от това на избори. След всички избори в нашата държава има съмнения за нередности, докато тиражите примерно на Спорт Тото 2 – 6/49 се предават на живо по телевизията и масово се приемат за ненагласени.

9. Необходимо ли е народните представители в долната камера да продължават да се избират както досега при положение, че вече са добре известни всички недостатъци на изборния процес?

Ето какво пише Йорам Гат в своето есе „Проблемът с изборите” относно изборите: [4]

Ето едно идеално развитие на нещата при избори за законодателния орган: честни и способни хора, тъй като са известни като честни и способни и точно заради тези си качества, са избрани от обществото за законодатели. При тази идеална ситуация законодателното тяло е по-добро от обществото като цяло и въпреки фактът, че законодателите не приличат на това общество (те са най-малкото по-честни и по-способни от нормалните хора), те имат възможност като по-мъдри да вникнат в нуждите и желанията на обществото и да ги претворят в закони. С други думи според идеалния сценарий изборите наистина водят до концентриране на властта в ръцете на една олигархия (точно както класическите философи го описват), но тъй като това е една олигархия на честта и способностите (като противоположност на олигархията на богатството, благородството или достъпът до средства за насилие), то тогава това е една олигархия, която служи на обществения интерес. Макар да е спорно, някой все пак твърдят, че такава олигархия е желана.

Този идеален сценарий би могъл да се осъществи поне относително, стига броят на гласуващите да е малък – не повече от няколко десетки души. При такава малка група всички гласуващи се познават добре един друг и следователно биха могли относително точно да преценят характера и способностите на всеки кандидат. В тази ситуация решението за кого да се гласува е разумно и може да доведе до положителен изход.

От друга страна, когато броят на гласуващите е голям, нещата са много различни. Когато има стотици, хиляди или милиони гласуващи, изборите, дори онези избори, които са признати за свободни и честни, имат склонност да създават законодатели, които са богати, обвързани и непочтени. Не само, че честността и способностите на избраните не са по-добри от тези на обикновения гражданин, а са много по-лоши.

Въпреки горепосочените недостатъци на изборния процес смятам, че той не бива веднага да бъде зачеркнат като отживелица и примитивизъм. Всяка една нова система на управление би следвало да се базира върху стари и утвърдени методи, върху които да се надгражда. Всяка една нова система, колкото и добре да е замислена, би могла да породи редица непредвидени и нежелани ефекти. Идеята за промяна, която стоеше пред мен още от самото начало, беше за най-малката, но достатъчна промяна така, че да се разруши олигархичния модел на управление на държавата и да се даде истинската власт в ръцете на суверена – българския народ. Не трябва обаче да се пренебрегват и многобройните предимства на представителната демокрация над предшестващите я тоталитарни и автократични режими. Най-малкото тя ни дава възможност за относително плавна и безкръвна смяна на властта. Надявам се, все пак, че вече идва времето, когато хората ще се откажат от представителите си и сами ще решават бъдещето на своята държава.

Използвана литература:

1. Статии в Уикипедия относно хвърляне на жребий / sortion:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Хвърляне_на_жребий

http://en.wikipedia.org/wiki/Sortition

2. Книга. David Miller (2003), Political Philosophy: A Very Short Introduction. OUP Oxford. Страница 48.

https://www.goodreads.com/ebooks/download/100018.Political_Philosophy

3. Статия. Yoram Gat

http://thecommonlot.com/faq

4. Есе. Yoram Gat (2007). The problem with elections

http://probonostats.wordpress.com/2007/09/06/the-problem-with-elections/

Полезни връзки:

http://equalitybylot.wordpress.com/category/sortition/