Ще се оправим ли след още едни избори?

Зависимостта на партиите от едрия капитал никога няма да секне. Парите не миришат – проституция, рекет, хазарт, наркотици – няма значение! Всяко правителство уж се бори с тези проблеми, но всъщност само циментират господстващото положение на престъпните картели. Тези проблеми няма да се решат чрез избори, ако ще и три пъти на ден да ходим да гласуваме! Какво значение имат едни избори, като всеки път изборът е между едни и същи лица? Би имало някакъв смисъл, ако човек имаше право на един мандат в живота си. Какво му пука на Бойко от едни избори, като всеки път е първи, най-много да дойде втори?

Демокрацията не е само избори на представители. Напротив! Ако искаме свестни хора да влезнат в парламента, пътят е само един – ние самите трябва да влезем вътре. Всеки по своя ред. Не вярвате ли, че ще бъдете добър депутат? Та какви ли не утрепки не сме видели в Народното събрание. Вие ще сте многократно по-добър! Нека всеки се възползва от суверенното си право на владетел на тази държава и да влезе в парламента. По ред! По-добре за няколко дена вътре, веднъж в живота ми, отколкото цял живот да избирам крадци и мошенници. Не се страхувам да ме представляват други случайни хора – те са като мен. Страх ме е, че онези, моите избрани представители, не са като мен и нямат нищо общо с мен. Те не ползват нашето здравеопазване – ползват частни клиники, често пъти в чужбина. Децата им не учат в България – учат в частни училища, в чужбина. Децата им ще се върнат, разбира се, един ден в родината като юпита, за да ги избираме да ни стрижат така, както ни стрижеха бащите им.

Учудвате ли се още защо ни са зле образованието и здравеопазването? Ами защото кракът на нашите народни представители не стъпва там никога. Те не са от нас. Не са от народа. Те са господари. Нашите грижи не са техни. Дори и България да пропадне в дън земя, те ще “приберат” милиони. Ще бъдат добре приети на всякъде по света. А ние ще се скитаме немили, недраги.

Как обаче целокупният български народ да влезе в парламента? Всеки по реда си! А по какъв ред? Азбучен ли, по възраст ли? Най-добре редът да е случаен – така е най-справедливо. А и ще е съществена пречка за корупцията, когато не се знае предварително кой, кога влиза в парламента.

Но как простият българин ще пише сложни закони? Ами как? Никак. Те и сега депутатите ни са достатъчно прости – законите не ги пишат те, те само ги гласуват и приемат. Честно казано едва ли ги и четат – гласуват по партийна повеля. Вие, ако станете депутат, Вие поне имате съвест – ще четете. Вие сам сте си партия и друга повеля нямате! Само една съвест и толкоз.

Добре Ви звучи да станете депутат, нали? Па макар и само за ден. Друго ви притеснява… Ами моят приятел – аз него му нямам такова голямо доверие. Или пък съседа, колегата, хората в автобуса… Пък за малцинствата да не говорим…

Ех, по добре така. Нека си избираме друг да ни управлява. Ще ги избираме да са умни, добри и честни пък дано да ни управляват за добро. Дано! Ама друг път! Понеже ни е страх да управляваме заедно с онези, които добре познаваме, абдикираме от своята лична отговорност, от своето право на власт и предаваме родината на ония, които са най-способни да ни лъжат, мамят и грабят. И с всеки следващи избори все тях избираме да ни стрижат и доят!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s